Управлението за безопасност и охрана (УБО) е структурата, предшествала днешната Национална служба за охрана (НСО), която по време на комунистическия режим в България отговаря за сигурността на висшите партийни и държавни ръководители и техните семейства. Историята на службата започва след 1945 г., когато се появява необходимост от специализирана охрана за Георги Димитров след завръщането му от Москва. Първоначално сигурността му е поверена на съветски офицери, но скоро след това е създадена спецгрупа за „лична охрана“ по съветски модел. През 1947 г. структурата се трансформира в дирекция към Държавна сигурност, а в края на същата година Политбюро на ЦК на БКП я обособява като самостоятелен V отдел. През 1951 г. той се преобразува в Управление II „Безопасност и охрана“, а през 1962 г. е преименувано на Управление V на ДС (УБО) и преминава под ръководството на Министерския съвет. От 1971 г. службата е на подчинение на Държавния съвет на НРБ. Ключова роля в изграждането на управлението има генерал Димитър Гръбчев, който го оглавява в продължение на 14 години. Гръбчев, партизанин от Трънския отряд, е бил близък до Георги Димитров и придружава ковчега с тялото му при пренасянето му от Москва до София. Той умира на 2 септември 1968 г. от инфаркт по време на планински преход с Тодор Живков край хижа „Мазалат“. На поста го наследява генерал Илия Кашев, който ръководи УБО в продължение на 18 години. Смъртта му през 1986 г. остава обект на дискусии. Въпреки официалното съобщение във в. „Работническо дело“ за кончина след кратко боледуване, Кашев е открит прострелян в главата в правителствена резиденция в Хисаря с личния си пистолет „Валтер“. Версията за самоубийство е поставяна под въпрос от някои източници, които допускат възможността за убийство. Функциите на служителите в УБО надхвърлят чисто охранителните дейности. Структурата често поема и битови задачи, свързани с висшата номенклатура. Служителки на управлението са изпълнявали ролята на гувернантки за децата и внуците на членовете на Политбюро. Пример за това е майор Ани Младенова, лична медицинска сестра на Тодор Живков, която по-късно става обект на публичен интерес заради разкрития за ежедневните ѝ задължения в домакинството на държавния глава. В началото на 1990 г. с указ на Петър Младенов УБО е преименувано на Национална служба за охрана (НСО), а през 1991 г. е приет правилник за нейната дейност.