На 30 октомври се навършиха шест месеца от полагането на клетва на 52-ото Народно събрание. Парламентът се отличава с монолитно мнозинство, подкрепящо управлението на политическа сила „Прогресивна България“, свързвана с президента Румен Радев. За половин година работа мнозинството не е демонстрирало вътрешни конфликти, запазвайки стабилност, която не е наблюдавана в предходни състави на законодателния орган. В комуникацията с медиите и опозицията водеща роля заемат председателят на парламентарната група Петър Витанов и Антон Кутев, който изпълнява функциите на неофициален говорител. Сред по-активните фигури са председателите на комисии Стефан Белчев (икономическа) и Явор Гечев (земеделска). През изминалите месеци управлението премина през няколко кадрови и комуникационни предизвикателства. Константин Проданов, председател на бюджетната комисия, ограничи публичните си изяви след поредица от спорни изказвания, включително реплика към депутата Теменужка Петкова, за която по-късно се извини. Волейболната звезда Владимир Николов, който в началото на мандата често коментираше социални теми, също изчезна от публичното пространство след негативни реакции към негови предложения за съкращаване на платеното майчинство и замразяване на средната заплата. Депутатът Стоян Тричков стана първият наказан народен представител в 52-ото НС заради обидни квалификации към опозицията. Същевременно председателят на парламента Михаела Дацова бе обект на критики след инцидент, при който журналистката Соня Колтуклиева падна на тротоара пред партийната централа след намеса на служител от НСО. Опозицията поиска оставката на Дацова, но управляващите отхвърлиха искането. Стилът на управление на „Прогресивна България“ е обект на критики от страна на опозиционните формации, които обвиняват мнозинството в авторитарни методи. Сред спорните решения са промените в правилника за работа на парламента, които ограничават възможностите за изслушвания на министри и въвеждат по-високи прагове за създаване на временни комисии. Опозицията твърди, че предложенията ѝ системно биват отхвърляни, а извънредни заседания често пропадат поради липса на кворум. Въпреки критиките, мнозинството реализира ключови законодателни промени. Приети бяха текстове в Закона за съдебната власт, ограничаващи правомощията на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат, както и промени в Изборния кодекс, които върнаха машинното гласуване в секциите с над 300 избиратели и премахнаха ограничението за броя на секциите извън ЕС. С промени в Кодекса на труда бе въведен нов механизъм за изчисляване на минималната работна заплата, която от 1 януари ще бъде 660 евро. В процес на обсъждане остава въвеждането на учебния предмет „Добродетели и религии“.