Европейският съюз предприема поредица от стратегически мерки, насочени към ограничаване на доминиращото влияние на сателитната мрежа „Старлинк“, собственост на Илон Мъск. Според анализ на изданието „Политико“, усилията на Брюксел са продиктувани от опасения относно зависимостта на европейските отбранителни системи от американски технологии, особено след като ограничения в работата на „Старлинк“ в Украйна затрудниха отбранителните операции на Киев. Европейските институции работят в пет основни направления, за да противодействат на разрастващото се присъствие на компанията: 1. Подкрепа за европейски конкурент Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подкрепи създаването на консорциум между Airbus, Leonardo и Thales. Проектът, с кодово име „Bromo“, цели да обедини сателитните и космическите дейности на трите компании, за да създаде алтернатива на „Спейс екс“. Въпреки политическата подкрепа, сделката подлежи на антимонополен контрол, а експерти отбелязват, че на новото предприятие ще са нужни години, за да достигне мащаба на компанията на Мъск. 2. Контрол върху честотния спектър Европейската комисия предприе стъпки за запазване на критични радиочестоти за европейски оператори, с цел осигуряване на директна сателитна връзка към мобилни устройства. „Спейс екс“ изрази остро несъгласие, предупреждавайки, че тези ограничения могат да доведат до смущения в услугите и да попречат на работата на службите за спешна помощ. 3. Разработване на собствена сателитна мрежа (IRIS²) ЕС разработва собствена констелация от сателити, наречена IRIS², която трябва да осигури сигурна комуникация за правителствата и широколентов достъп за гражданите. Проектът обаче е изправен пред сериозни закъснения и бюджетни предизвикателства. Първите услуги се очакват най-рано през 2030 г., което поставя системата в неблагоприятна позиция спрямо над 10 000-те сателита на „Старлинк“, които вече са в орбита. 4. Алтернативи за Украйна На фона на споровете около използването на „Старлинк“ за военни цели, ЕС обмисля включването на Киев в проекта „Govsatcom“. Тази система, управлявана от държави-членки, е предназначена за поддържане на критични правителствени комуникации. Въпреки че преговорите започнаха през март 2026 г., все още няма постигнат пробив, а капацитетът на системата остава ограничен в сравнение с този на „Старлинк“. 5. Регулаторен натиск Брюксел подготвя законодателни инициативи, които налагат по-строги изисквания за киберсигурност, управление на космическите отпадъци и съхранение на данни. Тези правила, включени в първия по рода си „Закон за космоса“ на ЕС, бяха разкритикувани от Държавния департамент на САЩ като „неприемливи регулаторни тежести“. Американският регулатор Брендан Кар предупреди, че САЩ могат да наложат ответни мерки, ако европейските правила възпрепятстват американските компании. Финландският евродепутат Аура Сала подчерта, че зависимостта на Украйна от „Старлинк“ е „още едно напомняне, че Европа трябва да намали опасните си технологични зависимости възможно най-скоро“.