През май 1968 г. Франция преминава през период на масови граждански вълнения, които започват като студентски протести и прерастват в най-голямата стачка в историята на страната, обхванала близо 10 милиона души. Събитията, останали в историята като „Френският май“, довеждат до дълбоки промени в обществения, политическия и културния живот на Франция и Европа. Началото на протестите е поставено в кампуса на Парижкия университет в Нантер, където 1500 студенти окупират сграда в знак на протест срещу предложената образователна реформа и строгите правила в общежитията. След като администрацията затваря кампуса на 2 май, напрежението се пренася в Сорбоната. На 3 май полицията разпръсква студентски митинг, което води до арести и сблъсъци. Последвалите полицейски акции срещу демонстранти, издигащи барикади в Латинския квартал, предизвикват вълна от обществено недоволство. В нощта на 11 май при сблъсъци между 40 000 протестиращи и силите на реда са ранени стотици хора, включително 250 полицаи, а над 500 души са задържани. На 13 май големите френски синдикати обявяват обща стачка в знак на солидарност със студентите. Протестът бързо се разширява, като работници от ключови индустрии, включително фабриките на „Renault“ и „Sud Aviation“, окупират работните си места. Исканията на протестиращите еволюират от образователни реформи към политически промени, включително оставката на президента Шарл дьо Гол и правителството. В края на май ситуацията е критична. На 29 май президентът Дьо Гол временно напуска Франция, за да осигури подкрепата на френския окупационен корпус в Западна Германия. На следващия ден той се завръща, произнася радиообръщение, в което обвинява комунистическата партия за вълненията, и свиква предсрочни парламентарни избори. Демонстрация в подкрепа на президента събира 800 000 души в Париж, което сигнализира за обрат в обществените настроения. Голистите печелят изборите, обещавайки възстановяване на стабилността. Въпреки че протестите не довеждат до незабавна смяна на властта, те предизвикват трайни последици. През 1970 г. Парижкият университет е реорганизиран в 13 отделни институции, а през 1969 г. Шарл дьо Гол подава оставка след неуспешен референдум. Събитията от 1968 г. се превръщат в символ на края на ерата, в която социалните промени се постигат чрез масов уличен активизъм, и поставят началото на нови социални движения. Културното влияние на „Май 68“ е значително. Интелектуалци като Жан-Пол Сартър и режисьори като Жан-Люк Годар и Франсоа Трюфо подкрепят протестиращите. По време на филмовия фестивал в Кан през 1968 г. режисьори настояват за прекратяване на прожекциите в знак на солидарност, което води до отмяна на събитието. Френските събития са част от глобална вълна от протести през 1968 г., обхванала страни в Европа, Северна и Южна Америка, включително демонстрации срещу войната във Виетнам в САЩ, студентски вълнения в Западна Германия, Италия и Югославия, както и зараждането на дисидентски движения в социалистическия блок.